тъпеели

Речник на българския език

1. тъпеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

тъпеели е производна форма на тъпея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. тъпеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

тъпеели е производна форма на тъпея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).