тъняло

Речник на българския език

1. тъняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тъняло е производна форма на тънея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. тъняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

тъняло е производна форма на тънея (мин. деят. св. прич. ср. р.).

3. тъняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тъняло е производна форма на тъня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. тъняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

тъняло е производна форма на тъня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).