тънтяха

Речник на българския език

1. тънтяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

тънтяха е производна форма на тънтя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. тънтяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

тънтяха е производна форма на тънтя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).