тънтяло

Речник на българския език

1. тънтяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тънтяло е производна форма на тънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. тънтяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тънтяло е производна форма на тънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. тънтяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

тънтяло е производна форма на тънтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. тънтяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

тънтяло е производна форма на тънтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).