тънти

Речник на българския език

1. тънти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

тънти е производна форма на тънтя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. тънти — повелително наклонение, ед. ч.

тънти е производна форма на тънтя (повелително наклонение, ед. ч.).