тънтели

Речник на българския език

1. тънтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

тънтели е производна форма на тънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. тънтели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

тънтели е производна форма на тънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. тънтели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

тънтели е производна форма на тънтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. тънтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

тънтели е производна форма на тънтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).