тънило

Речник на българския език

1. тънило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тънило е производна форма на тъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. тънило — мин. деят. св. прич. ср. р.

тънило е производна форма на тъня (мин. деят. св. прич. ср. р.).