тънили

Речник на българския език

1. тънили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

тънили е производна форма на тъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. тънили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

тънили е производна форма на тъня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).