тънели

Речник на българския език

1. тънели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

тънели е производна форма на тънея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. тънели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

тънели е производна форма на тънея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. тънели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

тънели е производна форма на тъня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. тънели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

тънели е производна форма на тъня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

5. тънели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

тънели е производна форма на тъна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

6. тънели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

тънели е производна форма на тъна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).