тънел

Речник на българския език

1. тънел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тънел е производна форма на тъна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тънел — мин. деят. несв. прич. м. р.

тънел е производна форма на тъна (мин. деят. несв. прич. м. р.).