тънеел

Речник на българския език

1. тънеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тънеел е производна форма на тънея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тънеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

тънеел е производна форма на тънея (мин. деят. несв. прич. м. р.).