тънало

Речник на българския език

1. тънало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тънало е производна форма на тъна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. тънало — мин. деят. св. прич. ср. р.

тънало е производна форма на тъна (мин. деят. св. прич. ср. р.).