тъмнилото

Речник на българския език

1. тъмнилото — ед. ч. членувано

тъмнилото е производна форма на тъмнило (ед. ч. членувано).

2. тъмнилото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

тъмнилото е производна форма на тъмня (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).