тъмнили

Речник на българския език

1. тъмнили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

тъмнили е производна форма на тъмня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. тъмнили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

тъмнили е производна форма на тъмня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).