тълпил

Речник на българския език

1. тълпил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тълпил е производна форма на тълпя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тълпил — мин. деят. св. прич. м. р.

тълпил е производна форма на тълпя се (мин. деят. св. прич. м. р.).