тъкмило

Речник на българския език

1. тъкмило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тъкмило е производна форма на тъкмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. тъкмило — мин. деят. св. прич. ср. р.

тъкмило е производна форма на тъкмя (мин. деят. св. прич. ср. р.).