тъкмили

Речник на българския език

1. тъкмили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

тъкмили е производна форма на тъкмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. тъкмили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

тъкмили е производна форма на тъкмя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).