тъкмил

Речник на българския език

1. тъкмил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тъкмил е производна форма на тъкмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тъкмил — мин. деят. св. прич. м. р.

тъкмил е производна форма на тъкмя (мин. деят. св. прич. м. р.).