тутало

Речник на българския език

1. тутало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тутало е производна форма на тутам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. тутало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тутало е производна форма на тутам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. тутало — мин. деят. св. прич. ср. р.

тутало е производна форма на тутам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. тутало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

тутало е производна форма на тутам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).