турчила

Речник на българския език

1. турчила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

турчила е производна форма на турча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. турчила — мин. деят. св. прич. ж. р.

турчила е производна форма на турча (мин. деят. св. прич. ж. р.).