турчи

Речник на българския език

1. турчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

турчи е производна форма на турча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. турчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

турчи е производна форма на турча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. турчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

турчи е производна форма на турча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. турчи — повелително наклонение, ед. ч.

турчи е производна форма на турча (повелително наклонение, ед. ч.).