турчело

Речник на българския език

1. турчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

турчело е производна форма на турча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. турчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

турчело е производна форма на турча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).