турчели

Речник на българския език

1. турчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

турчели е производна форма на турча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. турчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

турчели е производна форма на турча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).