турчела

Речник на българския език

1. турчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

турчела е производна форма на турча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. турчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

турчела е производна форма на турча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).