турили

Речник на българския език

1. турили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

турили е производна форма на туря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. турили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

турили е производна форма на туря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).