тури

Речник на българския език

1. тури — мн. ч.

тури е производна форма на тура (мн. ч.).

2. тури — сег. вр., 3 л., ед. ч.

тури е производна форма на туря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. тури — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

тури е производна форма на туря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. тури — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

тури е производна форма на туря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. тури — повелително наклонение, ед. ч.

тури е производна форма на туря (повелително наклонение, ед. ч.).