тупнело

Речник на българския език

1. тупнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тупнело е производна форма на тупна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. тупнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

тупнело е производна форма на тупна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).