тупнели

Речник на българския език

1. тупнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

тупнели е производна форма на тупна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. тупнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

тупнели е производна форма на тупна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).