тупнела

Речник на българския език

1. тупнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

тупнела е производна форма на тупна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. тупнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

тупнела е производна форма на тупна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).