тупнел

Речник на българския език

1. тупнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тупнел е производна форма на тупна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тупнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

тупнел е производна форма на тупна (мин. деят. несв. прич. м. р.).