тупираха

Речник на българския език

1. тупираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

тупираха е производна форма на тупирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. тупираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

тупираха е производна форма на тупирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).