тупирах

Речник на българския език

1. тупирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

тупирах е производна форма на тупирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. тупирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

тупирах е производна форма на тупирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).