тупирало

Речник на българския език

1. тупирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тупирало е производна форма на тупирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. тупирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тупирало е производна форма на тупирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. тупирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

тупирало е производна форма на тупирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. тупирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

тупирало е производна форма на тупирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).