тупирали

Речник на българския език

1. тупирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

тупирали е производна форма на тупирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. тупирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

тупирали е производна форма на тупирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. тупирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

тупирали е производна форма на тупирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. тупирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

тупирали е производна форма на тупирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).