тупирала

Речник на българския език

1. тупирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

тупирала е производна форма на тупирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. тупирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

тупирала е производна форма на тупирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. тупирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

тупирала е производна форма на тупирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. тупирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

тупирала е производна форма на тупирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).