тупирал

Речник на българския език

1. тупирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тупирал е производна форма на тупирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тупирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тупирал е производна форма на тупирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. тупирал — мин. деят. св. прич. м. р.

тупирал е производна форма на тупирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. тупирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

тупирал е производна форма на тупирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).