тупира

Речник на българския език

1. тупира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

тупира е производна форма на тупирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. тупира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

тупира е производна форма на тупирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. тупира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

тупира е производна форма на тупирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).