тупвала

Речник на българския език

1. тупвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

тупвала е производна форма на тупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. тупвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

тупвала е производна форма на тупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. тупвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

тупвала е производна форма на тупвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. тупвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

тупвала е производна форма на тупвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).