тупа

Речник на българския език

1. тупа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

тупа е производна форма на тупам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. тупа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

тупа е производна форма на тупам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. тупа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

тупа е производна форма на тупам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).