тунинговало

Речник на българския език

1. тунинговало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тунинговало е производна форма на тунинговам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. тунинговало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тунинговало е производна форма на тунинговам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. тунинговало — мин. деят. св. прич. ср. р.

тунинговало е производна форма на тунинговам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. тунинговало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

тунинговало е производна форма на тунинговам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).