туберкулираха

Речник на българския език

1. туберкулираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

туберкулираха е производна форма на туберкулирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. туберкулираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

туберкулираха е производна форма на туберкулирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).