туберкулирали

Речник на българския език

1. туберкулирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

туберкулирали е производна форма на туберкулирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. туберкулирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

туберкулирали е производна форма на туберкулирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. туберкулирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

туберкулирали е производна форма на туберкулирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. туберкулирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

туберкулирали е производна форма на туберкулирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).