тръшлевели

Речник на българския език

1. тръшлевели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

тръшлевели е производна форма на тръшлевя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. тръшлевели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

тръшлевели е производна форма на тръшлевя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).