тръшлевел

Речник на българския език

1. тръшлевел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тръшлевел е производна форма на тръшлевя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тръшлевел — мин. деят. несв. прич. м. р.

тръшлевел е производна форма на тръшлевя (мин. деят. несв. прич. м. р.).