тръшкало

Речник на българския език

1. тръшкало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тръшкало е производна форма на тръшкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. тръшкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тръшкало е производна форма на тръшкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. тръшкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

тръшкало е производна форма на тръшкам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. тръшкало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

тръшкало е производна форма на тръшкам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).