тръснел

Речник на българския език

1. тръснел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тръснел е производна форма на тръсна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тръснел — мин. деят. несв. прич. м. р.

тръснел е производна форма на тръсна (мин. деят. несв. прич. м. р.).