тръсвал

Речник на българския език

1. тръсвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тръсвал е производна форма на тръсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тръсвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тръсвал е производна форма на тръсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. тръсвал — мин. деят. св. прич. м. р.

тръсвал е производна форма на тръсвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. тръсвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

тръсвал е производна форма на тръсвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).