тръкнело

Речник на българския език

1. тръкнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тръкнело е производна форма на тръкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. тръкнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

тръкнело е производна форма на тръкна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).