тръкнел

Речник на българския език

1. тръкнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тръкнел е производна форма на тръкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тръкнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

тръкнел е производна форма на тръкна (мин. деят. несв. прич. м. р.).