тръгнел

Речник на българския език

1. тръгнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тръгнел е производна форма на тръгна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тръгнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

тръгнел е производна форма на тръгна (мин. деят. несв. прич. м. р.).